В село Михилци има известни културно – исторически забележителности, които представляват интерес за местните жители и за туристите. Храмът Свети Спас има твърде интересна и задълбочена история,която няма как да бъде пропусната при споменаването на името на това населено място. Той се нарича още и Възнесение Господне и касае преди всичко годините до 19-ти век. Чак до тогава местните жители като цяло не се придържат към общите и установени канонични правила на православието. Вместо това извършват във вътрешността на храма нещо средно между езически и полу-божествени ритуали, на които едва ли църквата би гледала с добро око в съвремието. На мястото на днешната църква преди време се намирал вековен дъб, пред който в продължение на дълго време се е извършвало требенето. И въпреки че се извършват множество езически ритуали, за техен изпълнител е отговорен не свещеник или дори обикновен монах, а старец на преклонна възраст без образование в сферата на богослуженето.
Пречистването чрез прескачане на жарава и комването, което се състои в причистяването на събирана от лозови листа вода са само част от ритуалите, познати през годините в село Михилци. Мъжкото население по време на службата не само носи шапки на главите си – като цяло знак за неуважение към институцията църква, но дори си позволява да пуши лули. На всичкото отгоре и жените постоянно си говорели все едно се намират не в божи храм, а на централния площад или на сергиите около пазара. Веднъж владиката на Пловдив дошъл на посещение в селото и станал свидетел на всичко случващо се в храма. Ужасен от гледката и неможещ да повярва на очите си, той веднага се свързва с карловския замбитин и мютевелия. Двамата са съответно полицейски началник на окръг Карлово и управител на Карловски вакъф и от тях се очаквало да вземат необходимите мерки това да не се повтаря. Замбитинът отправя ултиматум към хората в селото – или да се покръстян наново при владиката и да си останат християни, или управителят на вакъфа ще повика ходжа, който пак ще покръства, само че с цел приемане на исляма. Духовното наставление било избор,предоставен изцяло на населението.
Така село Михилци се простило с прочутия си вековен дъб, около който се требило и на негово място издига новата църква. Това станало след като хората видели, че работите отиват на лошо и няма изход от създалото се положение. Разбира се, събитието не минало и без повторното покръстване на всички от владиката на Пловдив. Управителят на вакъфа проявил щедрост, като подарил цяла една кория, което значи горска местност, с цел да се осигури необходимият дървен материал за строеж на храма. По този начин възниква църквата Свети Спас – от съвместните усилия на селяните, правените от тях дарения и от подарената гора от вакъфа, но за съжаление в освободителната за страната ни година – 1878-ма, турците опожаряват храма. Всяка година на 15-ти август в селото се провежда събор, като тогава календарът отбелязва денят на Голяма Богородица. Васил Михилски, на когото вероятно е кръстено селото, е най-ярката му личност, участник в четата на Таньо Войвода от 1876-та година.
